ЛОВ

Край на фиктивните курсове за ловец

                              
Промени в Закона за лова и опазване на дивеча предвижда народното събрание. Зачестилите инциденти с ловно оръжие сред ловците накара депутатите да внесат предложение за изменения и допълнения на закона при приемане на ловци и тяхната подготовка и изпит като такива. Предвижда се курса за авджии да е една година и да се завишат изпитните критерии както теоретични така и практични. Целта е да се повиши културата на кандидат ловците и да се спре порочната практика на фиктивните курсове. Днес можеш за 500-600 лева да станеш ловец само за 10 дена. Новото в законопроекта, е че след няколко месечно изучаване на предметите по дивечознание, ловно законодателство, начини и методи за ловуване, оръжезнание, ловна стрелба, развъждане и болести по животните, ще се проведат както писмен така и устен изпит. Практичните занятия ще са по стрелба на движеща се мишена. След това кандидат ловците ще преминат на стаж в някоя ловна дружинка, за да затвърдят уменията при боравенето с ловно оръжие, методите на ловуване, така че да няма наранявания и злополуки. По време на стажа ловеца ще придобие уменията и за подхранването и опазването на дивеча. След края на обучителния период и вземането успешно на изпитите, резултатите ще са валидни две години през, който ловеца трябва да си намери дружинка да членува. Също така промени се предвиждат и в площа за ловуване на един ловджия, която ще е 100 хектара и автоматично това означава, че броя на ловците в България трябва да е около 105 хиляди души. В момента ловците наброяват над 110 хиляди. Промените са направени на базата на опита от останалите членки от европейския съюз, където лова е скъпо удоволствие и усилията на ловците са предимно насочени в опазването на дивеча и неговото местообитание. Само така България ще може да запази и развие ловностопанския си отрасъл като проспериращ инструмент в икономиката и същевременно да опази биоразнообразието и природните си ресурси.
                                                    


 Етичен кодекс на ловеца от ЕС

Ловецът носи отговорност за природното наследство, което трябва да бъде предадено на идните поколения. Той трябва да се придържа не само към законите и правилата на ловците, но също и към законите, ръководещи екологичното равновесие. Ловецът трябва да осъзнава своите задължения и отговорности към природата като цяло, и конкретно към дивеча, а също и по отношение на други лица и други форми на собственост. 
Високите изисквания в нормите за поведение на ловците ще помогнат за спечелване на уважението на обществото по отношение на ловната общност. Някога ловът е служил основно за задоволяване на материални нужди, а днес на него се гледа предимно като на спорт, развлечение и хоби. В съвременна Европа обаче ловът неизменно съдържа и елемент на стопанисване. Именно това подчертаване на стопанската роля на ловците трябва да бъде подкрепяно.

До Членовете на

Националното ловно-рибарско сдружение

“Съюз на ловците и риболовците в България”

ОБРЪЩЕНИЕ

от Ръководството на Управителния съвет на

НЛРС “Съюз на ловците и риболовците в България”

Уважаеми членове,

Със заповед № РД 11-18 от 10.01.2011 г. на Генералния Директор на Националната ветеринарномедицинска служба, беше забранен лова на всички видове дивеч на територията на област Бургас, Варна, Ямбол, Хасково, Кърджали, Сливен и Шумен. Това предизвика смущение и недоволство в част от ловците в засегнатите райони. Причината за забраната на лова, е констатираното огнище на шап в с. Кости, община Царево, област Бургас. Известно е, че шапът е най-силната заразна болест по чифтокопитните животни, която се разраства бързо и неконтролируемо. Последствията от нея са изключително големи, както за личното стопанство на българските граждани в засегнатите райони, така също и за икономиката ни като цяло.  Затова, ние подкрепяме изключителните мерки, които се взеха от специализираните органи за ограничаване и ликвидиране на болестта в района на с. Кости.

Забраната за лова остава в сила и след като се облекчават ограничителните мерки срещу разпространението на шап в областите: Варна, Шумен, Ямбол, Сливен, Хасково и Кърджали. Решението е взето на заседание на Постоянния комитет по хранителна верига и здравеопазване на животните към Главна дирекция “Здравеопазване и потребители” на Европейската комисия.

Обръщаме се към нашите членове в засегнатите райони и към всички български ловци, да проявят разбиране и подкрепа в усилията и мерките предприети от държавата за профилактика, ограничаване и ликвидиране по най-бърз начин на последиците от болестта шап. Нека в случая държавният и общественият интерес бъдат водещи в нашата позиция и поведение. Имаме уверението на Министъра на земеделието и храните, че след като бъде ликвидирана опасността, забраната за лова ще бъде отменена.

Иван Петков /п/

Председател на УС на НЛРС-СЛРБ

Шап или лов

Защо забраниха лова в Бургаска област? Това е основният въпрос, който води до недоумение у ловците. Шап или лов? За хората, които биха се заинтересували малко или много от тази болест ще разберат, че шапът се разпространява единствено и само по чифтокопитните животни. В горските обитания на България и по точно в Странджа планина. Такива животни са дивите свине, елените и сърните. Освен дивите животни други приносители на болестта са питомните прасета, кравите, овцете и козите- обитаващи пасищата на териториите на общините гр.Бургас, гр.Айтос, гр.Средец, гр.Камено, гр.Карнобат, гр.Малко Търново, гр.Несебър, гр.Поморие, гр.Царево, гр.Созопол, гр.Приморско, гр.Руен и гр.Сунгурларе. Една епидемия по домашните животни би довела до катострофални икономически загуби за хората, занимаващи се с животновъдство.Болестта поразява животните за кратък период от време и води до смърт. Тези, които останат живи са негодни за разплод, защото болестта вреди на плода и така се стига до естественото унищожаване на крави, кози, овце и прасета. За ловеца това също е лоша новина, защото ограничава лова. Освен забраните, които се налагат от самосебе си за пресичане на болестта с налагане на карантинни мерки за чифтокопитните животни се наложи тотална забрана за ловуване. Тази безпрецедентна забрана за лов както на диви прасета, така и на хвъркат и водоплаващ дивеч, доведе до недоволство у ловците. Въпреки протестите те останаха неразбрани от службите отговарящи за неразпространението на болестта и ощетени, защото вече са платили правото на лов за диви патици и гъски, които са прелетен дивеч у нас, и няма как да са преносители на болестта. Въпреки че щом човек може да се зарази от употребата на сурово прясно мляко, дали няма и опасност да се натрови и от прелетните птици, които пасат по полетата на териториите с огнища на шап? Това е въпрос, на който не можем да отговорим едностранно.

БЯГАЙ ГЛИГАНЕ!

Едно от най-често срещаните животни сред дивата природа на България е глиганът. Той е с окраска и белези, които не могат да се объркат с друго животно освен с питомното черно прасе, пасящо на воля сред гори и дебнещи ловци на диви свине.
Историята е за това как се преследва дивечът в неговото местообитание и как един ловец трябва с хъс и желание за емоции и приключения да ходи на лов.
Ловната дружина на село Драчево, Община Средец се слави с най-многото отсреляни и най-големите глигани в Странджа планина. В една топла октомврийска събота отново се проведе гонка на диво прасе. Както винаги в ранни зори отново се събрахме пред кафенето на Георги Зафиров-ловджия. Там си направихме указанията за лова, къде и как ще се проведе, пък слуката ще покаже какво ще занесем в къщи и какво ще обясняваме на жените си. Разликата между рибаря и ловеца, е че ние ловците гоним " Михаля ", а рибарите го чакат. В днешния излет за мен се оказа точно така. Аз гоних глигана, а той бягаше от мен и така доста километри се навъртяха докато накрая и двамата се сгромолясах ме на земята.
Ето как започна всичко. Аз и още двама колеги Николай и Матко бяхме викачи на пусията. Другите се наредиха и зачакаха за някой голям глиган да им изскочи отпред. Дерето на косаджийските прасета беше заградено много добре. Пиле няма да може да прехвръкне без да бъде засечено от точните мерници на ловджиите. В това дере има свинарник и там се навъртат доста глигани, които дебнат за млади и хубави екземпляри. Спускахме се по дерето, а мен ме оставиха в началото. Николай остана в средата, а Матко премина от другата страна. Докато са пресичали са забелязали пресни дири на единично прасе да излиза от пусията. Матко пуска кучето и то веднага тръгва по следите на животното. Гръмва той един път във въздуха и аз след него гръмвам, за да предупредим дивеча, че идваме и е по-добре да бяга от нас. Ама в този момент кучето залайва и то в обратна посока. Точно зад гърбовете ни. За секунди се спирам и разбирам, че прасето се е промъкнало малко преди ние да влезем в дерето. Явно е усетило вардачите и лека-полека е решило да се върне назад. За момент си помислям, че може да се появи от моята страна, но в гръб и хуквам в обратна посока на пусията. Ориентирам се по лая на кучето и след около сто метра бягане виждам как прасето преминава на отсрещния скат на дерето и се насочва към "Бозаджавата тумба". Голям е глиганът, набързо го притеглих на око и ми се видя около 150 килограма, малко тромаво бягаше и затова реших да хукна след него. Спуснах се по дерето, прегазих реката и се изкачих по ската като пантера на своя територия. Малко тежичко ми беше с пушка и огромен арсенал от боеприпаси ама какво да се прави, адреналинът се покачи до максимално ниво и бях много настървен. Ориентирах се по лая на кучето. Аз бягам подир кучето, а то след глигана и така до трънката на местността "Бозаджавата тумба". Щом кучето беше с изплезен език и прилайваше от време на време, за да покаже вярната посока, то просто си представете аз как съм изглеждал. Другите ми колеги въобще не решиха да бягат след прасето и си останаха там. Молех се дано да е спряло в трънката, щото иначе трябваше още да се над преварвам с дивеча и почти се бях отказал, но щом кучето вървеше напред и аз не се отказвах. Хвърлих един бърз поглед на обстановката и видях овце. Огледах се за овчаря, а той спокойно си вървеше. Явно прасето не е преминало. Кучето влезе в трънката и започна да лае на място. Разбрах, че глигана е вътре. Трънакът, обаче е голям и е доста трудно да се заварди от един ловец. Изтичах до горната страна и пресрещнах овчаря. Попитах го дали е видял да преминава глиган и той категорично ми отговори, че животно не е пресичало иначе овцете щяха да се разпръснат. Тогава вече бях сигурен за прасето. Представих си веднага ситуацията как глиганът изскача от трънката и аз го пуцвам с пушката. Ама както казах трънът е голям и вероятноста да ми излезе насреща е много малка, защото то може да е тромаво ама не е глупаво, нищо че е прасе. Уговорих овчаря да мине от другата страна и с викове и камъни да подплаши животното. Той се съгласи и започна да вика с всичка сила. Вече прасето се стресна и чувам как прокрадва из трънака. Завардвах, но то явно ме вижда и неще да излиза. В този момент се включва и овчарското куче. С две кучета и един чобанин викащ ама точно като овчар на овце и мъртвец да беше щеше да си плюе на петите. Изведнъж трънът се разтресе. Сърцето ми затуптя с още повече удари. Вперен с вълчи поглед в гъсталака виждам как прасето се изнизва в обратна посока. Хуквам на там с насочена пушка към мишената. Проследявам по пращенето на трънаците и виждам как вече порасналото с поне още петдесетина килограма прасе да излиза от тръна. Имаше поне шейсетина метра разстояние. Малко далече и не му стрелях. Не стрелях, защото то се отправи точно в посока към пусията. Казах си тогава ето това му се вика професионален викач. Да догониш прасето и да го върнеш обратно към ловците. Тръгнах след него и започнах да викам "Варда-вардааа!!! Иде-иде... вардете прасетоооо...!". Голямо бягане му дръпнах. Преминах един хълм и се спрях. Гръмнах във въздуха и виждам как прасето избива на последния вардач. Доста далече му беше. Гръмна му два пъти, но глиганът продължи и виждайки как то си заминава, реших отново да го пресрещна. Хукнах щото беше надолнище ама като стигнах до реката и трябваше отново да катеря се отказах, силите вече не ми стигнаха. Казах си само дано това прасе да е паднало иначе язък, че съм бягал толкова много. Полека-лека излязох от дерето и се отправих към мястото за събиране. Никой не виждам, няма суетня или някакви други колеги да се радват, явно прасето се е отървало. Не му е било писано сега да умре. Това е слуката. Понякога сме се връщали и с празни ръце. Вървя си омърлушен и изведнъж чувам как някой ми свири. Какво да видя, колегата, който стреля по прасето и ми маха да дойда. Ей, тогава каква радост изпитах, не е истина. Баща ми взел Нивата, за да ме пресрещне. Качва ме и отиваме до чичо Жельо. Спираме до него и виждам ето това...

Благодарен съм на колегата, че успя да отстреля този голям глиган. Това беше наградата за всички усилия, които положих при връщането на прасето обратно в пусията. Зарадвах се, че не съм се отказал в преследването и така съм готов за още и още много такива приключения. Вързахме глигана за Ладата и го дърпахме до Ловния дом. Колегите ни посрещнаха и ни поздравиха за майсторския отстрел на този прекрасен мъжки екземпляр. После ловът си продължи и това си беше най-запомнящото се от този приятен от към време и емоции ловен излет.

НАСЛУКА ЛОВЦИ!!!

автор Съби Събев 

СПОРТНА СТРЕЛБА

На 26.09.2010г.на ловно стрелбище "Черна гора" до с.Маринка се проведе турнир по бягящ глиган организиран от СЛР"ЛРД-Средец".участвуваха 13 от общо 14 дружинки членуващи в сдружението.Във всеки отбор участвуваха по трима състезатели ,като всеки изстреля по 3 патрона на 20 и три на 30 метра.Изключително оспорвана надпревара ,в която поведе дружинката от с.Драчево ,след това лидер бе Долно ябълково но накрая с добрия си усет към мишената купата стана притежание на дружинка с.Росеново с общ резултат от 81т.
Ето и отбора на победителите:
Георги Маврулков
Лъчезар Петров
Валентин Вълков
На второ място е отбора на Долно ябълково с 66 точки и на трето Суходол с 65т.следват отборите на Дюлево 63т., Драчево 59т.,Средец 1 с 57т.
Турнира бе уважен от кмета на гр.Средец г-н Тодор Пройков ,който връчи плакет за особени заслуги в ловният спорт на г-н Тодор Мавров дългогодишен щатен ръководител на сдружението.
Купите на победителите бяха връчени от председателя на СЛР"ЛРД-Средец" г-н Ангел Ангелов.

автор Желчо Желев